Приветстваме ви,

вълшебници, феи, рицари, посланици на доброто! Вероятно ви липсва обичайното ”ЗА НАС”? Е, ще продължи да ви липсва. Не защото не искаме да се представим, а защото сме в свят на красота, премеждия, добри и лоши герои, силни емоции, ясни послания и вълшебства…може би го разпознахте! Света на ПРИКАЗКИТЕ! И ако в главата на някой от вас вече се прокрадва мисълта, че приказките и вълшебствата са само в книгите, тук ще се убедим, че животът МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЪЛШЕБНА ПРИКАЗКА и доказателство за това сте самите вие. Защото сте тук, защото ви е грижа и така отключвате чудотворната сила на сърцата си.

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА.

Имало едно време, преди години, три момичета. Те не се познавали добре, но нещо много силно, безгранично и истинско ги свързало - Любовта към животните. Един ден трите момичета намерили в градинка между колите цяло кучешко семейство, майка с дванадесет бебета…намерили и още една, родила своите бебета в дупка на известна сграда отпреди 89 – та година, в центъра на нашия град.

Не можели да подминат

и направили избор, който преобърнал живота им. Избор, който днес повлиява и нашия живот – да подадат ръка. Мислили, започнали да молят приятели, родители. И успели да намерят сигурно място за семействата . Каква радост им донесъл този първи успех и колко сили им вдъхнал. Така момичетата научили най-важния урок – можеш да постигнеш всичко, колкото и невъзможно да изглежда, стига да го желаеш истински, със сърцето си. Имало смисъл да обединят сили и да помогнат, а това им донесло неочакван подарък, приятелство и доверие.

Има неща,

без които приказките няма да са толкова ценни за нас, едно от тях е мъдростта. Три момичета и историята на тяхната любов и всеотдайна грижа. Понеже насочили вниманието и действията си към четириногите бездомничета, сърцата и очите им се пробудили и започнали да забелязват, онова, което винаги е било там – безпомощни опашати, травмирани, гладни…

Завалели бебета,

новородени котенца и кученца без майки. Момичетата вече не можели да подминат, за тях се заредили безсънни нощи, тревоги, разочарования, всичко това станало част от ежедневието им. Животните в нужда ставали все повече, а мястото за тях почти никакво, но те не се отказали. Защото вече били направили своя категоричен избор и защото знаели, че когато спасиш някого, вече носиш отговорност за неговата съдба.

Скъпи феи

вълшебници, рицари, да се грижиш, да помагаш, да спасяваш, не е лесно, но е единственото смислено нещо, което можеш да направиш. Само това е начина да направиш света по-красив и добър. Вие разбирате, че не можем да оставим грижата за животните в беда, в ръцете на тези три вълшебни момичета. Ние сме тук, вече сме част от приказката, сетивата ни са пробудени и ние също ще виждаме болката на тези, които зависят изцяло от нас, от всеки един от нас.

И вече ще ни е трудно да се залъгваме,

че не ги виждаме, че ги няма. Пред всеки от нас стои изборът – да признае или не, че съдбата на бездомните животни поне в неговия квартал, поне на неговата улица е в неговите ръце. Съдбата им е в твоите ръце. Съдбата им е в моите ръце. Нашите три момичета са пример и вдъхновение за нас, но не са единствената възможност, единствения път, единствените спасители. Вече сме събудени и ние и щом се захванем, ще привлечем и нужната подкрепа, както те са успели. Много сме и щом сме заедно сме силни, този завет от нашите прадеди е втъкан в гените ни.

Момичетата започнали да си задават въпроси.

А въпросите са велика сила, който не си задава въпроси не е способен на промяна. Как, къде и кога всички тези нуждаещи се, стават бездомничета??? И виждат отговора. Виждат как съседът отваря вратата на кучето си Лизи, цял живот живяло на синджир и го пуска на улицата. Дни наред тя го чака отпред, за да я прибере пак там, в нейните окови с мизерната филийка хляб, тя познава само тях и е благодарна на това. Но съседът я подминава, подритва и не я желае вече.

Не е честно, това е лошо!

Наистина не е честно, права си, благодаря ти, че го каза! Лизи си тръгва и така става бездомна. После изчезва, няма я месеци наред. Един ден се връща и отново застава пред врата. Чака. Забелязват се белези по слабото и тяло, куцука с едната си предна лапичка. Животът на улицата е изписан по нея.

И…очаква да стане майка.

Гладна, бита, гонена бъдеща майка. Къде Лизи ще роди бебетата си? Как ще бъдат в безопасност тези никому виновни души? Момичетата не могат и сега да затворят очи, да преглътнат, да се съгласят със страданието, което очаква цялото семейство на улицата без заслон и храна, в град пълен с опасности, една от които сме ние хората, понякога способни на жестока безсърдечност… През месеците на грижа, съдбата е срещнала момичетата с още няколко прекрасни дами, които дават сърцата си да им помогнат. И една от тях прибира Лизи.

Лизи ще стане майка

през студен мартенски ден и вече си има свое топло легло, дом, приемат я с обич и нейното сърце се разтваря приемащо. Само два дни по-късно се раждат седем малки бебета, всичките здрави и щастието в малката организация засиява. Скоро едно дете попита защо някой трябва да си изхвърля кучето или котето си, а друг да го спасява? Блокираме, как да отговорим? Но мисля, че май това е най-важният въпрос тази вечер, подаряваме го на всеки от вас, понякога децата са по-мъдри от нас!

Връщаме се към историята на Лизи,

скоро нейният човек си взел друго куче. А защо той има право да се откаже от нея и да я замени, както се заменя стар ненужен предмет? Защо той не знае как да се грижи и за новото? Защо го учи да гони котките в кратките моменти, когато го пуска да бяга? Защо се забавлява, когато успява да ги хване? Има ли на кого да се обадим, за да защитим всички, които не могат да се защитят сами?

Въпрос на съвест,

въпрос на морал, защото моралното величие на една нация се измерва според отношението на хората и към по-слабите, включително и към животните. И въпрос на законодателство! За щастие Лизи и децата и станаха част от семейството на една прекрасна дама, при нея те прогледнаха, поотраснаха и започнаха да играят красиво и радостно! Разказваме ви историята на малкия екип на вече официалната организация „Помахай с опашка”, за да ви вдъхнем вяра. От този пример от истинския живот да почерпим вдъхновение.

Трите момичета тръгват единствено

с любовта в сърцата си и успяват да привлекат помощ и подкрепа от още любящи сърца. Те никога няма да забравят онзи добър рицар, който в труден момент като по чудо се появил, припознал тяхната идея и им подал ръка, оставайки до тях. Няма да забравят осиновителите, приели бездомничетата в собствените си семейства. Всеки от нас вече знае, че е по-добре да осинови една любяща душа, вместо да я купи. Приказката им ни показа, че единствения път е да творим добро, както слънцето сгрява всеки от нас с лъчите си. Знаем, че любовта е действие, че изборът да помогнеш прави разлика. Те ще продължават да говорят, да споделят и да бъдат промяната.

Скъпи вълшебници,

още със влизането си в този сайт вие станахте част от вълшебството на живота и винаги ще бъдете, избрахте да помогнете и заслужавате най-силните аплодисменти, нека горещо да се подкрепим! Благодарение на вас се борим да съберем средства за храна, кастрации и лечения на бездомните животни. Заедно с вас продължаваме да пишем приказката, всеки ден. Какъв ще бъде нейният сюжет, зависи от всички нас. Вярваме и сме свят с красиви души, които си помагат. И работим за подреден град, държава, свят, планета, в които всички видове живеят в симбиоза, обич, доброта и красота. А вие помнете: Осинови, не купувай, защото Любовта има силата да промени света!

Биляна

Станислава

Елена